Само по себе си нямаше нищо изключително ексцентрично в облеклото, което включваше Мезон Кицуне най-новата мъжка колекция. Може дори да се твърди, че такива парчета като мак с микро рибена кост, костюм на точки и идеално прилепнали бели дънки свидетелстват за по-фино завършено и привлекателно излъскано предложение от всякога. Но на фона на изпълнена с сюрреалистични обекти пустиня – постановка, мечтана от Пиерпаоло Ферари – колекцията се измести в различен регистър и обратите поеха властта. Сега открояващите се включваха комбинация от яке и панталон за работно облекло в метличина синя кожа, набраздена и пикселизирана шарка на бандана, жакардови плетива и почти сардонична тениска с надпис „Имам нужда от Kitsuné, за да ме направи щастлив“. Нуждата е относителна.
И все пак това, което работи толкова добре за Maison Kitsuné като лейбъл за дрехи (защото това е и звукозаписна компания и все повече мини-империя от магазини и кафенета) е как момчетата могат лесно да установят кои парчета плават в тяхната лодка. И докато марката се разраства, тя запазва култовия си статут, вероятно защото децата купуват неща от начално ниво, докато банкерите подпълват гардеробите си през уикенда с лененото палто в рамка с университетска яка или японския пуловер и къси панталони, боядисани в индиго.
Преди да изтъкне тези и други артикули, Джилдас Лоаек обясни, че темата на този сезон е Парижката пустиня, двойна препратка към начина, по който градът се изчиства през лятото, и към народа на туарегите от Сахара, известни със своите боядисани в синьо текстилни изделия. Loaëc се връщаше отново и отново към това колко той и партньорът му Масая Куроки дадоха приоритет на меките материи (пуловери с хавлиена яка) и лекото докосване (сафари от поплин). Един изключително износен суичър с надпис Doux (на френски означава мек) с главни букви. И все пак за всички анимирани разговори, колекцията говори достатъчно добре сама за себе си.
48.8566142.3522219