Списание Interview Magazine представя изданието от септември 2016 г. с фотография на Уилоу и Джейдън Смит от Стивън Клайн, стилизирана от Карл Темплер, ще представим някои откъси от написани от Фарел Уилямс думи за Интервю.
Братята и сестрите са представени сега като нова модна икона на хилядолетието, облечена с най-сложните и модерни марки.
На тазгодишния Met Ball през май нашият приятел, възпитаник на интервюто Андре Леон Тали, приветства Уилоу и Джейдън Смит на червения килим, като ентусиазирано ги провъзгласи за бъдещето на модата. Случайно сме съгласни с него — и не само защото двамата тийнейджъри художници представят сериозност и общо, както и полово несъответствие, което се случва да съответства на настоящите вкусове на модната индустрия — вярваме, че децата и съименниците на Уил и Джада Пинкет Смит са бъдещето и не е задължително дори да стесним претенцията само до модата.
Като за начало, ще можем ли толкова лесно да правим разлика между художник, дизайнер, модел и изпълнител в бъдеще? И дали тези диференциации изобщо имат значение? Ще задържи ли разликата голямото сливане? Или индустриите – било то мода, музика, филми, технологии – ще се интегрират дори по-всеобхватно, отколкото са сега? Може би в бъдеще Буда ще е бил прав и всички ще бъдат едно.
Ако нарастващата взаимосвързаност и множественост е мястото, към което се насочим, новият принц и принцеса на Калабасас наистина са авангардът. Между тях 18-годишният Джейдън и 15-годишната Уилоу имат повече тирета в своите описания, отколкото морзова азбука – която, tbh, те вероятно говорят: записващи артисти, актьори, дизайнери, предприемачи… Те поставят отметка в толкова много квадратчета, че всъщност представят няколко главоблъсканици (и не само умишлено загадъчни коани, в които често говорят в социалните медии).
Може би подходящо, за няколко аватара на сложно и може би по-нюансирано бъдеще, децата на Смит са матрица от привидни противоречия. И двамата са по начина, по който са родени, и родени събудени. В разговорите и в медийните си потоци те са интензивно ангажирани, съвестни и все пак напълно отстранени – тежки в проблемите по тези улици, но от дълбоко в затворената общност. Лично, поне по време на интервюта, те несъмнено присъстват, осъзнават себе си, но винаги изглеждат някак настрани. Те са били изключително, международно известни почти през целия си живот и въпреки това си остават, добре, гатанки.
И повече от техните хитове на Билборд, повече от техните блокбъстър филми, повече от посланичество на марката и арт проекти, вероятно тази любопитна проекция, техните напълно неразгадаеми публични персони, остават най-завладяващият момент за тях. Поотделно или в тандем, двамата изглеждат непоклатими като Сидхарта – преди всичко, може би, но някак си привидно незасегнати от клюките на земята, светски грижи. И ако те могат да звучат малко утопично във въображението си, макар и донякъде мечтателно сърфист в синтактичните си криволичества, не е ли доста готино, че искат да променят света?
Това, което изглежда сигурно за тази проекция, е, че тя е целенасочена – обвита в мили фейл от ирония и самосъзнание, може би, но не случайно. Когато няколко дни преди да грабне за корицата ни, Джейдън превърна случайна засада на папараци в местен мол в импровизирана фотосесия, той изглежда подигравателно, шеговито (или по-скоро смъртно сериозен, според изражението му) поема собствеността върху своя публичен имидж, маркирайки снимките на папата с неговия имприматур. „Не можеш да ми откраднеш нито една снимка“, сякаш казваше той. „Вашето разпръскване на моя образ, както и неговото изграждане и създаване, ще допусна при мои условия.“ Това беше и най-смешното/най-странното преприсвояване на индустриалния комплекс на знаменитостите от дълго време.
Няколко дни по-късно Джейдън, който участва в римейка на The Karate Kid от 2010 г., както и в The Pursuit of Happyness (2006) и After Earth (2013) с неговите песни, а наскоро изигра Маркъс „Dizzee“ Kipling в Baz The Get Down на Netflix на Лурман се появи на сцената в Медисън Скуеър Гардън, за да рапира малко с приятеля си Джъстин Бийбър. Същия месец, за 18-ия си рожден ден, Джейдън пусна ново парче „Labor V2“. Уилоу, която направи своя филмов дебют през 2007 г., заедно с татко в I Am Legend и стана платина с първия си сингъл, “Whip My Hair,” издаде албума Ardipithecus през 2015 г. Ако тези двамата са някаква индикация, може би в бъдеще всички ще бъде всичко, дори и само за малко. Както казват на своя приятел Фарел, те едва започват.
PHARRELL WILLIAMS Е 11-ПЪТИ НАГРАДИ ГРАМИ ЗАПИСВАЩ ИЗПЪЛНИТЕЛ, ПРОДУЦЕНТ И АВТОРИЦ НА ТЕХНИКА.
Източник: interviewmagazine.com