от НИК РЕМСЕН
Тази вечер отбеляза голяма стъпка в еволюцията на Rag & Bone. Това беше първото шоу на писта, в което дизайнерът, а сега и единствен главен изпълнителен директор, Маркъс Уейнрайт се поклони сам. Дейвид Невил, с когото Уейнрайт съосновател на лейбъла преди около 14 години, се оттегли от позицията си в компанията по-рано тази година. Вечерта включваше и дебютния аромат на Rag & Bone, кацнал в средата на октомври, от осем аромата.
Подобно на миналия сезон, пролетните мъжки и дамски колекции на Rag & Bone бяха показани в тандем. Този път те се появиха в замислена техническа продукция, която включваше разклонени и пикселизирани прожекции и партитура, закотвена от песен на Thom Yorke. Първоначално комплектът изглеждаше някак несъвместим с облеклото, поне от страна на мъжете – с изключение на тежката черна палитра, съставът беше сравнително ясен, макар и може би малко по-рационализиран и ориентиран към скейт от де факто ритъма на Rag & Bone. Но Уейнрайт каза нещо, за да накара наблюдателя да се замисли: „Става дума за опит да се изкривят леко клишираните американски дрехи, от които на всички може би им е писнало. . . препи, стил на гребане. . . Исках да видя как бихме могли да обърнем тази идея."
Това, което се прояви, беше хибрид работно облекло-улично облекло, изпълнен с изрязани градски елементи като хавлиени анцузи и lo-fi черни бейзболни шапки с фини диамантени лога, които Rag & Bone използва дискретно. Уейнрайт каза, че всичко говореше с принципите на марката – шиене, утилитарно облекло, технически дрехи, военни дрехи – което правеше и се справяше много добре на моменти, но в други моменти човек оставаше да се чуди: какво е това, точно това гарантира моите няколкостотин долара за чифт хлабави панталони или суичър с кругло деколте? Какъв е допълнителният стимул да изберете това в претъпкания съвременен пазар? Някои от мъжката колекция се нуждаеха от повече грабване, повече от убедителна причина да застанат зад нея.